мекотели могат да бъдат интересни за всеки

мекотели могат да бъдат интересни за всеки

Blog Article

Ако вашето малко дете внезапно е развило обрив с безболезнени, малки, кръгли подутини с малки остатъци в средата, виновникът може да е вирусът на молуската шарка.

може да развие съпътстващ обрив, който прилича на екзема

Характерна особеност на гастроподите е вторичната загуба на билатералната симетрия на тялото.

Лушпите од забите, познати и како скафоподи, имаат долги, цилиндрични школки со пипала кои се протегаат од едниот крај, кои овие мекотели ги користат за јаже за плен од околната вода.

Мекотелите са трипластни животни с меко, неначленено тяло, съставено от глава,туловище и мускулест крак. Главата при някои е редуцирана, а при клас Главоноги кракът се видоизменя в пипала и фунийка. Живеят в сладки и солени води, а част от коремоногите са сухоземни. Молюските са предимно свободноживеещи, по изключение има и паразити. Характерна за тях е билатериалната симетрия, но при някои тя е нарушена. Повечето от тях притежават черупка, отделена от специален орган - мантията. Тя има защитно-опорна функция и е изградена от три пласта (рогов,варовит и седефен). Същинската телесна празнина е почти изцяло запълнена с паренхимни клетки. Тя е запазена само около сърцето, червото и половите жлези.

Как така октоподите са станали толкова добри в това? Краткият отговор е: еволюция. В продължение на десетки милиони години индивидите, които са били по-добри в маскирането, е било по-вероятно да избегнат хищниците и да оставят поколение. А много животни – включително мурени, делфини, раци богомолки, корморани, множество риби и дори други октоподи – са ентусиазирани консуматори на октоподи.

Седиш си в малък кабинет в Музея по естествена история в Лондон. На бюрото пред теб лежи парче блед камък. До теб Джейкъб Винтър го сочи с пръст.

Развитието при повечето мекотели е непряко. При по-примитивните таксономични групи ларвата е трохофора, подобно на ларвата на полихетите, а при по-висшите – велигерова ларва.

Репродуктивниот систем кај разделно-половите е просто изграден, за разлика од тој кај хермафродитите, кој е со посложена градба.

По-голямата част от видовете притежават характерен орган на храносмилателната система – радула, която не се среща при другите типове животни.

Те нямат глава като такава, предният край на тялото е покрит с черупки и има два пипала под формата на остриета, които, движейки се, вкарват храна в въртящата се дупка, водеща през гърлото в стомаха.

В резултат на торзията мантийната празнина отива напред, а плевровисцералните конективи се кръстосват. При това десните органи на мантийния комплекс се редуцират, а левите се развиват усилено.

Немаме никакви фосилни докази дека ова конкретно животно некогаш постоело; најмногу што ќе се осмели секој експерт е дека мекотелите потекнуваат пред стотици милиони години од ситни морски безрбетници познати како „лофотрохозои“ (па дури и тоа е прашање на спор).

Нервната мекотели система е от ганглиозен тип. Нервните ганглии, които се намират в различните части и органи на тялото представляват струпвания на нервни клетки, инервиращи определени органи.